Само 3% от българите смятат, че ракът е лечимо заболяване, а едва една четвърт от българите са провеждали профилактичен преглед или изследване, свързано с превенцията на онкологично заболяване.
Закономерно профилактиката се увеличава с покачване на възрастта, когато човек започва да се интересува в по-голяма степен от здравето си. Това показват данните от проведеното националнопредставително проучване на нагласите на българите към рака, проведено от социологическа агенция „Тренд“ по поръчка на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания. Данните бяха представени в рамките на събитие, посветено на 4 февруари – Световния ден за борба с рака.
В информационното събитие с участието на журналисти се включи Цветелина Милославова, председател на Българската асоциация „Лимфедем“, която представи картината на живота на българския пациент с лимфедем.
„Близо 200 000 българи са засегнати от лимфедема, най-често след онкологична операция. Заболяването не е лечимо, но в Европа то се контролира ефективно със специална рехабилитация и специфични медицински изделия. У нас пациентите с лимфедем често стават жертва на неопитни специалисти, които вместо да лекуват, допринасят за усложняване на уврежданията от лимфедема. Няма клинична пътека за контрол на болестта, а касата не покрива и медицинските изделия, нужни на пациентите. Това кара хилядите пациенти да не контролират състоянието си, или да намират пари и сами да търсят това, което им е нужно“, коментира пред журналистите Цветелина Милославова, председател на БА „Лимфедем“.
Българските пациенти с лимфедем са изоставени от държавата, допълни още Цветелина Милославова.
България е единствената държава, която отчита тенденции на нарастване на смъртността от онкологични заболявания както при мъжете, така и при жените през последните 10 години, показват данните от изследването „Профили на държавите по отношение на рака 2023“ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) заедно с Европейската комисия, което бе представено по време на форума. Според профила за страната ни смъртността у нас все пак е по-ниска от средната за ЕС, но този извод се поставя под съмнение, тъй като е отбелязано, че съществуват проблеми с данните за регистрацията на раковите заболявания в България.
От изследването става ясно още, че борбата с рака у нас е белязана от парадокси, които не позволяват ранно разкриване на заболяването и ефективна грижа за пациентите. Страната ни например разполага с високотехнологично оборудване за диагностика и лечение на онкозаболяванията, но в 13 области няма нито един онкологичен център, а в 11 – има само по един. Така населението в отдалечените и селските райони на страната остава без възможност за ефективен скрининг и без достъп до лечение. Липсва и достатъчно медицински персонал, който да се грижи за пациентите.
Сравнително бързо на пазара у нас навлизат и новите медикаменти, но тъй като онкологични грижи и услуги се покриват само от Националната здравноосигурителна каса, здравнонеосигурените остават без достъп до тях. В същото време продължава тенденцията за липса на финансово обезпечение на превенцията и скрининговите програми, което поставя страната ни на най-ниските нива на ранно откриване на основните видове рак. За липсата на адекватни политики за превенция, скриниг и лечение на различните видове рак у нас показателен е и фактът, че България е сред държавите от ЕС с най-ниска петгодишна преживяемост на раковоболните според профила на ОИСР.
В същото време за пациентите с лимфедем липсва превенция, инвестиция в грижите и техническите помощни средства и компресивните облекла, отбеляза Цветелина Милославова пред журналистите. Пациентската организация настоява за клинична пътека от НЗОК, която да финансира нужните действия за подобряване на здравните грижи за пациентите с лимфедем.