Изчисляването на точния брой на пациентите с лимфедем или прогнозата за очаквания брой новозаболели за една година представлява значително предизвикателство, не само в България, но и в световен мащаб. Това се дължи на множество причини – от липсата на статистически данни за заболелите от лимфедем, до факта, че заболяването често остава недиагностицирано и нелекувано. Досега не е проведено глобално или локално епидемиологично проучване.

Въпреки тези трудности, можем да предоставим ориентировъчен брой, като се опрем на няколко частични проучвания, извършени от признати експерти и организации в областта на лимфедема. Важно е да подчертаем, че тези данни са относителни и трябва да се разглеждат като такива. 

Световната здравна организация (СЗО) в своята брошура от 2010 г относно лимфедема и раните, твърди, че един на всеки 30 души в света живее с лимфедем (стр.64). Две години по-рано, д-р Стенли Г. Роксън издава публикация на тема  “Оценка на тежестта на населението от лимфедем”. В нея той пише “Лимфедемът е сложно регионално едематозно състояние, което възниква, когато лимфният транспорт е недостатъчен за поддържане на тъканната хомеостаза. Разстройството е изключително разпространено, но популационните последици от лимфната дисфункция не са добре проучени. Оценките за разпространението на лимфедема са относително високи, но разпространението му вероятно е подценено. Способността да се оцени тежестта на заболяването създава дълбоки последици за настоящите и бъдещите пациенти с лимфедем, но предизвикателството да се направи правилно предположение за честотата и разпространението на лимфедема е сложно и съответната медицинска литература е оскъдна.”

Структурата и функциите на лимфната система могат да бъдат променени от различни фактори. Вродени заболявания като първичен лимфедем, лимфни тумори и малформации могат да предизвикат такива промени. Също така, травми, рак, радиация или хирургични наранявания могат да доведат до вторичен лимфедем.

д-р Роксън подчертава , че всеки ден се раждат деца с неизлечими състояния като лимфедем, тумори или малформации, които могат да доведат до сериозни, животопроменящи и понякога фатални усложнения.

До 30% от хората, преживели рак на гърдата, развиват инвалидизиращ лимфедем. Същото важи и за тези, които са били лекувани за рак на простатата (35,2%), рак на яйчниците (36,5%) , рак на главата и шията (до 82 %), меланом (25%), рак на маточна шийка (40%) и др.

Хората, които са претърпели травми, наранявания, инфекции или са били изложени на изгаряния, също са подложени на риск от развитие на лимфедем.

Съществува значително по-нова информация относно епидемиологията на лимфедема, която ни предоставя международното проучване LIMPRINT. Целта на това проучване е да определи разпространението и въздействието на лимфедема в различни страни и здравни системи. LIMPRINT е инициатива на Международната рамка за лимфедем (ILF), която обединява усилията на експерти, пациенти и организации от цял свят. Проучването е проведено в над девет държави, а през 2024 година ще бъде проведено и в България под ръководството на БА Лимфедем.

Според оценки, в света има около 250 млн. души, страдащи от лимфедем. Световната здравна организация (СЗО) посочва, че приблизително 2% от населението в дадена страна е засегнато от това заболяване. Това би означавало, че в България броят на хората с лимфедем може да достига до около 130 000.

Въз основа на данните от проучванията, проведени от д-р Роксън и от проф. Кристин Моффат от Международната рамка за лимфедем (ILF), както и от данните от Раковия регистър в България, можем да направим относителна прогноза за броя на пациентите с вторичен лимфедем, които се появяват всяка година. Важно е да подчертаем, че тези прогнози са приблизителни и се основават на наличните научни изследвания.

В националния раков регистър на България са налични данни (макар и не пълни) за новозаболелите от онкологични заболявания до 2017 г. Въпреки тенденцията за намаляване на броя на онкологичните заболявания през годините, считаме, че актуалният брой на хората, страдащи от лимфедем и днес в България, е около 5149 души. Тази оценка е базирана на предположението, че вземаме предвид само онкологичните заболявания, които носят най-голям риск за развитие на лимфедем, а не всички заболявания, чието лечение може да доведе до такъв риск.

Проучване, проведено от Ирландската рамка по лимфедем през 2018, 2020 и 2021 година, показва следното разпределение на пациентите с лимфедем: приблизително 48% от пациентите имат вторичен лимфедем, който не е възникнал в резултат на лечение на онкологично заболяване; около 45% от пациентите имат вторичен лимфедем, възникнал в следствие на лечение на онкологично заболяване; и около 7% от пациентите имат първичен лимфедем.

Съгласно представените данни, можем да направим предположение, че броят на пациентите с лимфедем ежегодно се увеличава с около 11 446 души.

Резултатите от изследването LIMPRINT, проведено в Обединеното кралство, Франция, Италия и Турция, подчертават, че лимфедемът предимно засяга хора в активна работна възраст, между 45 и 64 години. Освен това, повече от 30% от хората, страдащи от лимфедем, живеят с това заболяване повече от десетилетие, което указва на тежка форма на заболяването.

 

 

Проблеми в България