Как се диагностицира лимфедема?

За да се оцени състоянието на пациента с лимфедем и да се постави диагноза, трябва да се подходи холистично, като се вземат предвид всички физически, функционални и психосоциални проблеми, с които пациентът може да се сблъска. Пълната първоначална оценка на пациент с лимфедем включва събиране на подробна анамнеза, провеждане на обстоен физически преглед, определяне на стадия на състоянието, измерване на тежестта на отока и, ако е необходимо, провеждане на образна диагностика за потвърждаване на диагнозата.

Анамнезата на пациента обхваща общи въпроси, като фамилна предразположеност, операции, предишни заболявания, кожни промени и ухапвания от насекоми. Освен това се обсъждат специфични аспекти, свързани с отока, включително въпроси за времето на възникване на отока, първоначалната му локализация, посоката на разпространение, както и оплаквания и симптоми.

Следващата стъпка в процеса на диагностика е изследването на пациента, което включва определяне на местоположението на отока и разликата в обиколката на засегнатия крайник. Кожата се преглежда за трофични нарушения, оцветяване, кожни промени, лимфни кисти или задълбочени естествени гънки. Отокът се изследва чрез палпация, за да се оцени консистенцията му. С пръст се натиска върху кожата, за да се провери дали едематозната кожа остава вдлъбната (питинг оток). Втвърдяването на тъканите се определя чрез проверка дали кожата на втория или третия пръст на крака все още може да бъде прищипана (знакът на  Stemmer).

 

Методи за образна диагностика

    • Лимфосцинтиграфия – изследване в рамките на ядрената медицина, което се използва за визуализация на лимфната система. Счита се за най-разпространеният и традиционно използван метод за образна диагностика, който позволява диагностика на лимфната система от мястото на инжектиране в ръката или крака до входа и във венозната система. Използва се радиофармацевтик, най-често технеций.
    • Лимфография – чрез рентгеново заснемане и инжектиране на контрастна материя. Класически метод предоставящ анатомични детайли.
    • ICG диагностика – флуоресцентна техника, използваща индоцианиново зелено, като пътя на лимфните съдове се визуализира с помощта на слециална инфрачервена камера. Предимно повърхностно изобразяване, изискващо множество инжекции.
    • Ултразвук – неинвазивна и евтина ехографска техника, която се базира на промените в тъканите за да открие препятствия в лимфната система.
    • ЯМР – предоставя висока пространствена резолюция на разпределението и тежестта на отока в меките тъкани, характеризира болни лимфни канали и оценява вторични ефекти като хипертрофия на мазнините. Може да се използва с контрастно вещество или без.
    • Компютърна томография (скенер) – въпреки че използването на компютърната томография  е ограничено поради йонизиращото лъчение, тя все пак може да бъде полезна за анализ на тъканите и обемно изобразяване.
    • други – съществуват и други методи насочени към образната диагностика на лимфната система, но те все още са на експериментално ниво.