Мануален лимфен дренаж – Воддер или Фьолди?

 

Мануалният лимфен дренаж (МЛД) е един от елементите на комплексната деконгестивна терапия. Води началото си още от края на 19-ти век, когато е разработен метод за ръчен лимфедн дренаж, но той не се е използвал при лечението на лимфедем. През 30-те години на 20 век датският лекар Емил Воддер се заема с усъвършенстването на този метод  и изучаването на лимфната система, която до този момент все още е напълно непозната на медицината. В резултат на неговите усилия през 1936 г той представя техниката за ръчен лимфен дренаж пред световната общност на конгреса в Париж. Тази техника става известна като метода на Воддер. Почти 30 години по-късно, през 60-те години на миналия век немският лекар – терапевт д-р Асдонк осъзнава нейната важност и съставя първият списък с индикации за мануален лимфен дренаж. Лимфедемът не е включен в този списък.

Десет години по-късно Мислин от Швеция успява да докаже положителния ефект на МЛД върху лимфния поток, след като провежда изследване върху лимфангионите.

След това методът за МЛД привлича вниманието на Майкъл Фьолди, лимфолог, който активно работи върху изучаването на анатомията и физиологията на лимфната система и той създава цялостна нова методология, която през 1977 г. е призната от медицината като ефективен метод за лечение на лимфедем.Комплексната деконгестивна терапия вече повече от 40 години  позволява значително да се подобри качеството на живот на болните с лимфедем и да се постигне значително намаляване на отока и предотвратяване на развитието на усложнения

 

 

Какво представлява мануалния лимфен дренаж?

Мануалният лимфен дренаж е специализирана масажна техника, която стимулира лимфния транспорт без да увеличава притока на кръв. Тя използва нежни движения, които разтягат кожата, за да насочат течността от засегнатите области към здрави места с добра дренажна функция.

Лечението с МЛД започва от областите, в които лимфната система функционира нормално. Целта е да се освободят работещите лимфни колектори и да се осигури място за новопостъпващата лимфа. Това ускорява лимфния поток и подобрява неговата функция. След това се обработват засегнатите части на тялото, като течността се насочва към отворените лимфни колектори. Чрез ритмични движения се омекотяват тъканите, които са станали твърди поради фиброза.

МЛД се различава от обикновения масаж по това, че използва по-малко натиск, работи по-бавно и прилага специални техники, които редуват натиск и релаксация. Важно е да се отбележи, че МЛД винаги трябва да започва от областта на шията и ключицата. Оттам лечението се насочва към отока. Всеки друг подход би бил неправилен.

Дълбокото дишане засилва положителните ефекти на МЛД. Така нареченото „диафрагмено дишане“ помага за отваряне на дълбоко разположени лимфни колектори. Обикновено МЛД започва и завършва с упражнения за дълбоко дишане.

 

МЛД е част от деконгестивната терапия и трябва да се разглежда като такъв, а не като самостоятелен метод на лечение.  Успеха на деконгестивната терапия зависи от много фактори, които се кобинират по между си – МЛД, комресия, физическа активност, здравословно тегло, грижа за кожата и др.