Предложение за промяна в клиничните пътеки/амбулаторни
процедури за превенция, ранна диагностика, поддържане и
лечение на лимфедема
Според епидемиологичното проучване на Българска Aсоциация Лимфедем (БА Лимфедем), около 130 000 души в България страдат от лимфедем, като всяка година се диагностицират около 11 446 нови случая. Около 45% от случаите са свързани с лечение на рак, като рискът от развитие на инвалидизиращ лимфедем при рак на гърдата надхвърля 30%, а при рак на маточната шийка – 40%. Засегнати са основно хора в активна възраст (45-64 години), което води до сериозни икономически загуби за държавата поради намалена работоспособност и инвалидизация. Над 30% от пациентите живеят с болестта повече от 10 години, което указва на тежка форма на заболяването и допълнително увеличава натоварването върху здравната система. Много от случаите са късно диагностицирани, което води до по-високи разходи за лечение. Съвременни хирургични техники като сентинелна биопсия на лимфните възли могат да намалят риска от лимфедем при онкологични операции, като навременната диагностика и превенция ще намалят както страданията на пациентите, така и финансовото натоварване за здравната система. С цел превенция на лимфедема и намаляване на свързаните с него социално-икономически разходи, Българска Асоциация Лимфедем предлага следните мерки:
Пациентите, на които предстои да преминат през онкологична операция на гърдата, са в риск от развитие на лимфедем на горния крайник. С цел превенция на това състояние и минимизиране на риска от свързани усложнения, предлагаме въвеждане на програма за ранно откриване и профилактика на лимфедем.
Предлагаме към КП 193 ОПЕРАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ НА ОНКОЛОГИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ НА ГЪРДАТА да бъде включено задължително измерване на двете ръце преди извършването на оперативна интервенция. Измерванията да се извършват с неразтегаем шивашки метър. Пациентът да бъде в легнало или седнало положение с китката в 0° флексия. Метърът трябва да бъде поставен хоризонтално и плътно към кожата, без да се стяга. Точките да са :
-
-
-
-
-
- B – обиколка на ръката в основата на палеца
- C – обиколка на китката в най-тясната ѝ точка
- C1 – 8 см над С
- D – 6 см под сгъвката на лакътя
- E – 2 cm над сгъвката на лакътя
- F – 9 см над сгъвката на лакътя
- D – рамото на нивото на подмишницата
-
-
-
-
и задължителното вписване на резултата в ИЗто на пациента в предоперативна епикриза. Целта на измерването е да имаме начални размери на двете ръце, за да може евентуалният лимфедем да се диагностицира максимално рано. На всички пациенти, на които предстои извършване на аксиларна дисекция да се полага медицински компресивен ръкав от кръгла плетка, който подпомага лимфния дренаж.
Предлагаме към КП 167 да бъде включено задължително измерване на двата крака преди извършването на оперативна интервенция. Измерванията да се извършват с неразтегаем шивашки метър. Пациентът да бъде в легнало или седнало положение с крака под 0° дорзифлексия (глезен в неутрална позиция). Метърът трябва да бъде поставен хоризонтално и плътно към кожата, без да се пристяга. Точките да са :
-
-
-
-
-
- А – Обиколка на стъпалото ( измерва се около метатарзофалангеалните стави, без пристягане).
- B – Обиколка на глезена (измерва се на най-тясното място над костите на глезена)
- C1 – Обиколката на най-широката част на подбедрицата – обикновено на 10 см под долния ръб на пателата.
- C – Обиколка на коляното (измерва се в средата на пателата)
- D – Обиколката на бедрото – 15 см над горния ръб на пателата
- E – Обиколката в горната част на бедрото (inguinal region) – пациентът е стъпил на земята и е в изправено състояние
-
-
-
-
и задължителното вписване на резултата в ИЗто на пациента в предоперативна епикриза. Целта на измерването е да имаме начални размери на двата крака, за да може евентуалният лимфедем да се диагностицира максимално рано. На всички пациенти, на които предстои извършване на пълна лимфна дисекция да се полага медицински компресивен чорап от кръгла плетка, който подпомага лимфния дренаж.
Предлагаме към АП7 Амбулаторно наблюдение/диспансеризация при злокачествени заболявания и при вродени хематологични заболявания да се добави задължително измерване на двете ръце/крака при всеки диспансерен преглед в същите точки, за да се установи ранна поява на лимфедем. Ако лимфедем възникне и продължи да прогресира и се установи разлика в обиколките на двете ръце/крака от 10% или повече, пациентът трябва да има право на медицински компресивен ръкав/чорап от плоска плетка, който осигурява по-висока степен на компресия и адаптация към състоянието.
Пациентите с лимфедем в България имат нужда от създаването на две нови клинични пътеки, които да обхващат възможностите за лечение на лимфедем – както за консервативно, така и за оперативно лечение. Понастоящем е възможно изпълнението на клинична пътека за консервативно лечение в отделенията по физиотерапия. За успешното внедряване на клинична пътека за оперативно лечение е необходимо обучение на медицинския персонал и осигуряване на специализирана апаратура, която в момента не е налична, но следва да се работи в тази посока или да се осигури възможност за оперативно лечение на тези пациенти в чужбина.
Предлагаме новата клинична пътека „Физикална терапия и рехабилитация при лимфедем след лечение на онкологично заболяване“ да могат да се лекуват пациенти с КОДОВЕ НА БОЛЕСТИ ПО МКБ-10
I89.0 – Лимфедем, некласифициран другаде
I97.2 – Синдром на лимфедем след мастектомия
I97.8 – Други следпроцедурни болести на органите на кръвообращението,
некласифицирани другаде
Q82.0 – Наследствен лимфедем
Българска асоциация лимфедем е готова да предложи експерти сред членовете си за участие в изработването на тези КП.