Наредба № Н-9 от 5 декември 2025 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“

В поредицата поредицата „Без граници“, в която показваме как различни държави организират грижата за хората с лимфедем днес представихме видеото на Кристина Будер от Австрия –

Австрия има много напреднала обществена здравна система, казва кристина, и заема водещо място в световен мащаб по отношение на подкрепата за пациентите с лимфедем. Пациенти с първичен лимфедем, липедем или вторичен лимфедем (най-често след онкологично заболяване ) имат всяка година достъп до триседмична специализирана рехабилитация в една от двете австрийски клиники за едем. Това се нарича интензивна деконгестивна фаза, след , която следва поддържаща фаза. През поддържащата фаза пациентите имат достъп и до седмичен лимфен дренаж през цялата година. По правило всеки пациент получава две двойки плетени компресивни облекла годишно, напълно реимбурсирани от общественото осигуряване. Макар това да не е евтино, то предотвратява много по-скъпи усложнения и състояния, и правят нормалния живот…. почти възможен.

Както знаем, лимфедемът е прогресиращо заболяване, подчертава Кристина. Без лечение отокът се влошава, подвижността намалява и това засяга трудоспособността и ежедневието. Лимфедемната тъкан е и по-податлива на опасни бактериални инфекции като целулит. Според нея осигуряването на компресивни изделия е един от основните стълбове в лечението на лимфедема. Само с тях е възможно ефективно самоуправление на състоянието и активен живот в обществото.

На този фон в България вече е в сила Наредба № Н-9 от 5 декември 2025 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“. За първи път в този стандарт лимфедемът е изрично споменат.

Добрата новина

Лимфедемът вече присъства в регламента. Това е стъпка напред, защото години наред състоянието на практика отсъстваше от нормативната рамка.

Въпросът, който остава

Начинът, по който заболяването е представено, повдига сериозен професионален и пациентски въпрос относно модела на лечение, който стандартът предполага.

В международната клинична практика лечението на лимфедем се разглежда като комплексен терапевтичен процес, познат като Комплексна деконгестивна терапия (CDT). Ефектът ѝ се свързва със синергичното и едновременно приложение на ключови компоненти:

мануален лимфен дренаж
компресивна терапия
кожна грижа
специфична двигателна терапия
обучение на пациента

Този модел е възприет именно защото лечението на отделни елементи поотделно не осигурява устойчив резултат.

Как е структуриран подходът в стандарта?

В текста на Наредба № Н-9 лимфедемът е разгледан като индикация за прилагане на отделни физикални и рехабилитационни процедури. Не се открива обаче ясно дефиниран интегриран терапевтичен модел, който да обвързва тези дейности в последователен и комплексен лечебен процес.

Това поставя съществен въпрос за практическите последици:

Ще бъде ли лечението организирано като координирана терапия, или като сбор от отделни интервенции?
Как ще се гарантира последователност и дългосрочност в грижата за хронично състояние?

Нашите въпроси

Като пациентска организация поставяме следните въпроси:

На каква научна и клинична обосновка стъпва структурният подход в стандарта по ФРМ по отношение на лечението на лимфедем?
Какъв модел на лечение реално се регламентира – комплексен терапевтичен процес или приложение на отделни процедури?

Питаме, защото формулировките в стандарта пряко влияят върху това каква грижа ще получават хората с лимфедем през следващите години.

Европейският контекст

В редица европейски държави системите за лечение на лимфедем са изградени около интегриран модел на терапия, съобразен с естеството на заболяването като хронично, прогресиращо и изискващо дългосрочно управление.

Нашата позиция

Надяваме се на експертен диалог, основан на доказателства, клиничен опит и реалните нужди на пациентите. Като организация сме готови да съдействаме с международен опит, пациентска перспектива и професионални източници.

Защото при лимфедем не става дума за отделни процедури, а за цялостен модел на грижа.