Как протича лимфедема?

С течение на времето, натрупването на лимфа в тъканите води до промени в тях – кожата става по-дебела, образуват се мастни натрупвания и фиброза. Въпреки че в момента не съществува лечение, което да отстрани напълно проблема с лимфедема, с правилна грижа, самоконтрол и подкрепа, заболяването може да бъде успешно контролирано, така че да не пречи на ежедневието.

От ключово значение е да се подчертае, че колкото по-рано започне лечението на лимфедема, толкова по-добри и дълготрайни са резултатите.

 

Етапи на лимфедем

Има множество международно признати класификации на стадиите на лимфедема, които обикновено разглеждат четири основни етапа, отнасящи се само до физическото състояние на крайниците.:

 

Стадий 0 (Латентен стадий): Лимфният транспортен капацитет е намален, което предразполага па

циента към лимфно претоварване, но все още няма външни признаци на оток. Лимфедемът започва да се развива дълбоко в тъканите и може да прогресира  месеци или години преди да се появи явен оток.

Стадий I (Спонтанно обратим стадий): Този етап представлява ранно натрупване на течност с относително високо съдържание на протеини (например, в сравнение с “венозния” оток). Симптомите стават по-забележими, но все още могат да бъдат обратими с подходяща намеса. Отокът е мек и може да отреагира на повдигане. Може да се появи питинг.

Стадий II (Спонтанно необратим): Отокът от лимфедема става постоянен и не реагира на повдигане толкова добре, колкото в предходния стадий. Кожата и тъканите се удебеляват с увеличаване на обема на крайниците. Въпреки че питингът може да бъде присъщ в началото на този стадий, към края на Стадий II той става все по-твърд и може да изчезне поради развитието на тъканна и/или кожна фиброза.

 

Стадий III: Крайният етап на лимфедема се характеризира с отсъствие на питинг, значително натрупване на мазнини и фиброза, кожни промени, включително папиломи, целулит и ксероза (изсушаване на кожата), както и други усложнения.

 

Усложнения

Кожните проблеми са типични за пациентите с лимфедем. Отокът може да доведе до образуване на дълбоки кожни гънки, които са подходяща среда за развитие на гъбични и бактериални инфекции като еризипел (червен вятър). Хроничното възпаление води до отлагане на фибрин и колаген, което увеличава дебелината на кожата и прави тъканите по-плътни. С намаляването на еластичността на тъканите, лимфният поток може да бъде допълнително затруднен, което увеличава риска от инфекции. Лимфореята е друго често срещано усложнение. Психосоциалните последствия, включително промяна във възприемането на собственото тяло и намалена независимост, са добре документирани, но пораженията не се ограничават само с това.

 

Лечение на лимфедема