Защо се появява лимфедема?
Лимфната система функционира като дренажна система в човешкото тяло. Когато някоя част от нея се повреди до степен, при която не може да изпълнява своята функция, лимфата се задържа в тъканта, в резултат на което се развива лимфедем.
Лимфедемът(понякога наричан лимфостаза или лимфен застой) обикновено се разделя на два основни типа – вроден и придобит, в зависимост от времето на възникване на повредата в лимфната система. Вроденият, или първичен, лимфедем възниква, когато лимфните съдове се развиват непълно или с дефекти, което намалява дренажния им капацитет. От друга страна, придобитият, или вторичен, лимфедем е резултат от увреждане на лимфните съдове, причинено например от нараняване, радиация, отстраняване на лимфни възли, злокачествени заболявания на лимфните съдове, или по-рядко от бактериални или гъбични инфекции, или вторично на хронична венозна недостатъчност. Следователно, рисковите фактори за развитие на лимфедем включват генетично предразположение, рак и неговото лечение, напреднала възраст, наднормено тегло, автоимунни заболявания и възпалителен артрит
Първичен лимфедем
Първичният лимфедем е наследствено или вродено състояние, причинено от аномалии на лимфната система, най-често поради генетична мутация. Тези аномалии могат да включват липсващи части от лимфната система (аплазия), по-малък брой лимфни колектори от нормалното (хипоплазия), разширени лимфни съдове или фиброзни лимфни възли.
Времето на появяване на аномалията определя дали първичният лимфедем е вроден (появяващ се при новородено или през първата година от живота), ранен (до 35 години) или късен (над 35 години). Първичният лимфедем може да засегне една или двете страни на тялото и най-често засяга долните крайници, въпреки че може да се появи и в горните крайници, гениталиите или лицето. Той може да бъде наследствен или да възникне спорадично, като последното се случва в 95% от случаите.
Първичният лимфедем не винаги е изолирано състояние и може да бъде съпътстван от други съдови или не-съдови аномалии, включително сърдечни, неврологични, ендокринни и други.
Разпространението на първичния лимфедем варира, но общо взето се счита за рядко заболяване. Според няколко международни източника за данни, около 10% от всички пациенти с лимфедем имат първичен лимфедем. В контекста на България, това би означавало, че приблизително 13 000 души в страната живеят с първичен лимфедем.
Вторичен лимфедем
Вторичният, или придобитият лимфедем, произтича от блокиране, повреда или механична недостатъчност на лимфната система, която може да бъде предизвикана от множество фактори. През 2006 година Международната рамка по лимфедем (ILF) включва в своя международен консенсус “Най-добрите практики за управление на лимфедем” класификация на най-често срещаните причини за вторичен лимфедем.
Понастоящем епидемиологичните данни относно вторичния лимфедеми след лечение на онкологично заболяване са само частично известни. Въпреки това, съществуват изследвания, които предоставят приблизителни стойности за процента на пациентите с различни онкологични заболявания, които могат да развият лимфедем.. Повече за тези проучвания може да прочетете ТУК.